Сообщество Империал: Валахия, Мунтения - Сообщество Империал

Аспарух

Валахия, Мунтения

История возникновения и развития
Тема создана: 16 января 2012, 15:30 · Автор: Аспарух
  • 5 Страниц
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
 Andrew
  • Imperial
Imperial
31-й центурион

Дата: 16 января 2012, 23:44

Аспарух

Было бы любопытно посмотреть результаты ДНК-экспертизы Басарабов. Интересно сохранились ли их захоронения где-нибудь. Династия то угасла в XVII веке.

О ДНК-экспертизе не знаю если проводилась, но подобное захоронение есть в бывшей столице Валахии Куртя-де-Арджеш, в Церкви св. Николая или как ещё называют "Biserica Domneasc?" построенная при жизни Басараба I. В ней захоронено несколько представителей этой династии. Возможно что даже и сам Басараб. Этого так и не установили точно.
     Аспарух
    • Imperial
    Imperial
    Форумчанин

    Дата: 17 января 2012, 01:36

    sak

    Басараб мог получить улус


    Возможно улус получил ещё его отец Тог-Тимур (Тох-Темир).

    А вассальную зависимость от Ногая признавали Византия, Болгария, Сербия, а также все южные и часть северо-восточных русских княжеств. Он видимо контролировал и Подунавье.

    Есть информация о переселении Кара-Кисека внука Ногая в Подолье (какое только не ясно, может Дунайское, скорее всего!), принадлежавшее тогда Видинскому деспотату болгар.
    - - - - - - Сообщение автоматически склеено - - - - - -
    Кстати господарь Басараб I поддержал болгарского царя Михаила III Шишмана в его противостоянии с сербским королём, и даже посылал ему вспомогательные контингенты. В войске Михаила Шишмана при Вельбудже в 1330 г. зафиксированы 12 тысяч болгар и 3 тысячи "скифов" (татар, алан и волохов). Болгарский царь однако потерпел поражение.
    Битва при Вельбудже 1330 г.
    Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
    Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
       Аспарух
      • Imperial
      Imperial
      Форумчанин

      Дата: 17 января 2012, 16:07

      Влахи в византийских источниках Х-XIII вв.
      Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
      (Если у кого ссылка не откроется, на этом сайте зарегится нужно!)
      - - - - - - Сообщение автоматически склеено - - - - - -
      Это из сборника ГЕННАДИЯ ГРИГОРЬЕВИЧА ЛИТАВРИНА. Византия и славяне. СПб., 2001
         Аспарух
        • Imperial
        Imperial
        Форумчанин

        Дата: 17 января 2012, 16:54

        Вот ещё интересный материал по теме.
        Румынские земли в средние века.
        Spoiler (expand)
           Аспарух
          • Imperial
          Imperial
          Форумчанин

          Дата: 17 января 2012, 21:26

          Вот статья болгарского ( :D ) историка Димитра Овчарова, на русском языке.

          Болгары и румыны на Нижнем Дунае в Раннем Средневековье (по археологическим данным)
          Spoiler (expand)

          Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
             Laszlo
            • Imperial
            Imperial
            Форумчанин

            Дата: 26 декабря 2012, 22:36

            Книга Николае Йорги Византия после Византии
            Byzance apr?s Byzance: continuation de l'Histoire de la vie byzantine (1935)
            Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
            Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
            Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
               Laszlo
              • Imperial
              Imperial
              Форумчанин

              Дата: 03 января 2013, 18:13

              Lambru, Steliu (2007). “The Cumans in Romania’s History(10.09.2007)”
              Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
              Samuelson, James (1882). “From the Foundation of the Principalities, between the Middle of the Thirteenth and of the Fourteenth Centuries to the Accession of Michael the Brave, A.D. 1593
              Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
              Васил Н. Златарски
              История на българската държава презъ ср?днитъ в?кове. Томъ III. Второ българско царство. България при Ас?невци (1187—1280)
              Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь

              Quote

              Коя е била причината на това нападение, и до днесъ остава необяснено, защото не се е обръщало внимание, или, ако се е обръщало, то едностранчиво се тълкувало известието отъ персийската хроника на Фацель-Уллахъ-Рашидъ (писалъ въ 1303 год.). Като говори за татарското нашествие въ 1241 год., Рашидъ между другото пише следното: „Въ ср?дата на прол?тьта (1241 г.) князет? (татарски) преминаха планинит?, за да навл?затъ въ страната на буларит? (= българит?) и на башгирдит? (= маджарит?). Орда, който върв?ше над?сно, премина страната на Ilaoute (на р. Олта) и вид?, че срещу него иде Bezerenbam (а други го четатъ Bazarambam) съ войска; последниятъ биде разбитъ. Каданъ и Бури, които се б?ха отправили противъ сасонит? (саксит?), ги победиха следъ три битки. Буджекъ премина планинит? на тая страна (т. е. на саксит? — Трансилвания), за да навл?зе въ Кара-Улакъ и порази народит? (т. е. жителит?) Улакъ, премина планинит? (Карпатит?) и навл?зе въ страната на Мишеслава, гдето той разбилъ неприятеля, който го очакваше” [2]. Това известие, което ромънскит? историци считатъ за твърде важно [3], най-ясно доказва, че татарскит? князе, следъ като минали Карпатит?, навл?зли въ страната, т. е. въ


              1. П. Никовъ, С?дбата на северозападнит? български земи и пр., п. т., стр. 129—130.

              2. D'Ohsson, Histoire des Mongols depuis Tschingizchan jusqu'? Timour-Beg ou Tamerlan. Amsterdam 1834, vol. I, pp. 627—628: Au milieu du printemps (1240) les princes franchirent les monts pour entrer dans le pays des Boulares et des Baschguirdes. Orda, qui marchait sur la droite, ayant pass? par le pays d'Ilaoute vit venir а sa rencontre Bezerenbam avec une arm?e; ce dernier fut battu. Cadan et Bouri, s'?tant dirig?s contre les Sassans, les vainquirent ? la suite de trois combats. Boudjek traversa les montagnes de ce pays pour entrer dans le Cara-Oulag, d?fit les peuples Oulag, passa les monts, et entra dans le pays de Mischeslav o? il battit l’ennemi qui l'attendait. — Cp. Aur?lien Sacerdoteanu, Guillaume de Rubrouk et les Roumains au milieu du XIII-e siиcle. M?langes de l’ЕсоІе roumaine en France.1929, II-e partie. Paris 1929, p. 328.

              3. Alexandre A. C. Sturdza, La Terre et la Race Roumaines. Parls 1904, p. 260.


              371

              владенията на българит?. Едвали може да има съмнение, че, споредъ насоката на татарското движене, българскит? владения се почвали веднага отъ Карпатит? въ южна посока, и то въ областьта на р. Олта, защото князъ Орда миналъ областьта на р. Олта и тамъ вид?лъ, че срещу него изл?зълъ Bezerenbam или Bazarambam, т. е банъ воевода Басарабъ, въ влашкия произходъ на когото едвали би могълъ н?кой да се съмнява, а Буджекъ, следъ като поразилъ народа Кара-Улакъ, т. е. трансилванските власи, миналъ планинит? (карпатски), навл?зълъ въ страната на Мишеслава, въ когото, н?ма съмнение, тр?ба да видимъ воевода Сенеслава (за него вж. по-долу), и когото така с?що разбилъ. И тъй, воеводствата на Басараба и Мишеслава въ 1241 год. се намирали въ владенията на българит?. А че ц?ла Олтения се е намирала тогава подъ българска власть, показва и доказва вече тоя фактъ, че маджарит? завлад?ли северинската область отъ българит?, а не отъ власит?.

              За с?ществуването на две влашки воеводства все въ това време въ отв?ддунавскит? български владения, и то пакъ въ областьта на р. Олта се научаваме отъ привилегиит?, съ които маджарскиятъ краль Бела IV надарилъ въ 1247 год. настаненит? по трансилванската граница северно отъ Влашко рицари отъ Иоанитския орденъ, 1, за да я защищаватъ „contre pa?ens, Bulgares et autres schismatiques”, а това доказва още единъ п?ть, че българскит? владения се намирали въ непоср?дно съседство съ Трансилвания, и 2. „рицарит? да не пропущатъ нито единъ чов?къ отъ кралството, отъ каквато и да било народность или отъ каквото и да било положение, безъ специалното разрешение на краля”, отъ което става ясно, че настаняването на рицарит?-иоанити по трансилванската граница имало за цель да запре изселването на влашкото население отъ Трансилвания, защото влашката емиграция вънъ отъ маджарската държава къмъ тая посока б? взела вече такива разм?ри, че кральтъ счелъ за необходимо да вземе предупредителни м?рки [1]. Съ привилегиит? на рицарит? се запознаваме отъ утвърдителната грамота на папа Инокентия IV отъ 20. юлий 1251 год. Споредъ тая грамота, кральтъ далъ въ разпоредба на рицарит? Северин-


              1. Вж. А. Sturdza, ор. с, р. 243.


              372

              ската область и двет? воеводства на Ивана и Фаркаша въ Трансилвания, които се намирали тамъ до р. Олта, като изключавалъ, обаче, „земята на воеводството на Лиртиоя, която оставялъ на власит?, понеже последнит? я влад?ели до тогава” [1]. Отв?дъ р. Олта (източно) той давалъ на рицарит? ц?ла Кумания, съ изключение на земята на влашкия воевода Сенислава, която с?що оставялъ на власит? по с?щата причина [2]. Ако


              1. А. Theiner, Monum. Hungar., I, рр. 208—209. — А. Sacerdo?eanu, ор. с., р. 331: damus et conferimus. . . totam terram de Zeurino cum alpibus ad ipsam pertinentibus et aliis attinentibus omnibus pariter cum kenazatibus Ioannis et Farcasli usque ad fluvium Olth, excepta terra kenazatus Lyrtioy waivode, quam Olatis relinquimus, prout iidem hactenus tenuerunt. Тукъ собственото име Lyrtioy се чете отъ едни Lynioy, а други го обръщатъ въ Lytuon, защото въ с?щия документъ се говори за terra Lytua. Самото м?сто гласи: concedimus etiam quod medietatem omnium proventuum et utilitatum, que ab Olatis terram Lytua habitantibus, excepta terra Harszoc cum pertinentibus suis, Regi colligentur, domus hospоtalis percipiat antedicta. Отъ тия думи ясно става, че terra Lytua ще тр?ба да се търси нейде недалечъ отъ terra Harszoc или Hatzeg, а последната се намирала въ Карпатит? наредъ съ Фагарашъ и Алмашъ, но не и въ Олтения, гдето я търсятъ и поставятъ ромънскит? историци, безъ да обърнатъ внимание на истинското ? географско м?сто. Следов., изм?нението Лиртиой или Линиой съ Lytuon се явява съвсемъ произволно, защото ако terra Lytua и kenazatus или воеводството на Лиртиоя б?ха едно и с?що н?шо, то въ папската грамота не щ?ха да б?датъ отд?лно поставени. С?що така не може Lyrtioy да се идентифицира и съ Litean Voda въ грамотата отъ 1288 год., защото тоя е билъ воевода на terra Lytua, която, както се каза, се намирала не въ Олтения, а въ Карпатит?, т. е. на маджарска територия, и затова той възставалъ противъ маджарския краль, за да се откаже да плаща данъкъ и отвоюва поне васална независимость, но несполучливо; оттука и братътъ на тоя Litean Voda, Barbat, билъ с?що воевода на Lytua, а не и братъ и наследникъ на Лиртиоя (вж. А. Sturdza, ор. с., р. 266). Що се отнася до самото име Lyrtioy или Lynioy, то ние виждаме въ него, както и н?кои ромънски историци, изопаченото българско име Литовой (вж. Strategicon Cecaumeni, edit. Wassilievsky et Ernstedt, p. 28,9—ts, § 75. — В. Н. Златарски, История на българската държава, т. II, стр. 58).

              2. А. Sacerdo?eanu, ib., р. 331: ad hoc contulimus... а fluvio Olth et Alpibus Ultrasilvanis totam Cumaniam sub eisdem conditionibus, quae de terra Zeurino superius sunt expressae, excepta terra Szenоslai vaivode Olutorum quam eisdem relinquimus, prout iidem hactenus tenuerunt, sub eisdem conditionibus per omnia, quae de terra Lytua sunt superius ordinatae.


              373

              съпоставимъ тия данни отъ папската грамота съ известието на персийския л?тописецъ Рашида, които взаимно се потвърдяватъ, то не е м?чно да се убедимъ, че презъ 40-т? години на XIII в?къ въ южнит? поли на Карпатит? отъ двет? страни на р. Олта се намирали две влашки воеводства — едното на Литовоя Басараба на д?сния бр?гъ, а другото на Сенислава на л?вия бр?гъ на р?ката. Първиятъ въпросъ, който възбуждатъ даннит? отъ папската грамота, е: защо Бела IV изключвалъ въ даренията си споменатит? две воеводства? Самъ той мотивира разпоредбата си съ туй, че власит? дотогава заемали тия воеводства, т. е. до 1247 год.— единъ мотивъ крайно несъстоятеленъ, подъ който той искалъ да прикрие признанието, че тия земи въ това време не се намирали подъ неговата власть, но въ с?щото време той ги е см?талъ все още зa свои, понеже т? били населени отъ изселници изъ неговата държава — Трансилванскит? планини. Заедно съ това воеводит?, т. е. управителит? на тия земи не с? могли да б?датъ съвсемъ независими, за каквито ги считатъ ромънскит? историци, защото и двет? тия воеводства с? влизали, както това доказва известието на Рашида, въ българскит? отв?ддунавски владения, съ други думи, т? се намирали подъ върховната власть на българския царь, и затова Бела IV въ 1247 год. ги изключва въ даренията си като такива, които се намирали подъ протектората и изобщо подъ политическото влияние на българския царь. Къмъ началото на 50-т? години на XIII в?къ влашкото население въ страната между долни Дунавъ и Карпатит? се дотолкова много увеличило, че тая страна почнала вече да носи българското име Влахия — Blakia que est terra Assani, както се изразява Вилхелмъ Рубрукъ, който презъ 1253 год. б? проп?тувалъ царството на татарит?, а жителит? ? нарича Власи — Blaci, qui sunt in terra Assani, като поставя едното и другото име северно и въ непоср?дно съседство съ minor Bulgaria, т. е. дунавска България и съ Bulgari — нейнит? жители [1].

              - - - - - - Сообщение автоматически склеено - - - - - -
              Radu Carciumaru - Negru-Voda and Dragos. Legend and Historical Truth at the beginning of the Romanian Statehood
              Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
              - - - - - - Сообщение автоматически склеено - - - - - -
              Radu Carciumaru - Of Mircea the Elder’s Rule. Historiographic Views on the so-called Battle of “Rovine” and its Consequences
              Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
              - - - - - - Сообщение автоматически склеено - - - - - -
              Библиографический показатель публикаций Шербана Папакости
              Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
              CV Штефана-Сорина Горовея
              Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                 Laszlo
                • Imperial
                Imperial
                Форумчанин

                Дата: 03 января 2013, 20:34

                Богдан Д. П. Три древнейших славяно-валашских грамоты // Археографический ежегодник за 1960 год. М. 1962
                Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                   Laszlo
                  • Imperial
                  Imperial
                  Форумчанин

                  Дата: 04 января 2013, 18:54

                  Laurentiu Radvan, At Europe’s Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, transl. by Valentin Cirdei, Brill, Boston, Leiden, 613+XXX pagini.
                  Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  Книги Лаурентиу Радвана
                  Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  Статья М. Комана - Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  Книга Тудора Селеджана о кнезате Гелоу в Трансильвании - Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  Tudor S?L?GEAN - DEXTRAM DANTES . NOTE ASUPRA SPECIFICULUI RAPORTURILOR DINTRE CUCERITORII MAGHIARI ?I POPULA?IA LOCAL? DIN NORDUL TRANSILVANIEI ?N SECOLELE X-XIV
                  Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  Victor Spinei - The Romanians and the Turkic Nomads North of the Danube Delta from the Tenth to the Mid-Thirteenth Century
                  Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  Ioan Aurel Pop - Romanians and Hungarians from the 9th to the 14th century: the genesis of the Transylvanian medieval state
                  Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  - - - - - - Сообщение автоматически склеено - - - - - -
                  Vasile M?rcule? - CONSIDERA?II ASUPRA IMPLIC?RII DOBROGEI ?I ??RII ROM?NE?TI ?N RELA?IILE INTERNA?IONALE DIN SPA?IUL MEDITERANEANO-PONTIC DIN DECENIUL OPT AL SECOLULUI AL XIV-LEA
                  Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                  Cтатья Шербана Папакости - Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                     Laszlo
                    • Imperial
                    Imperial
                    Форумчанин

                    Дата: 08 января 2013, 18:52

                    Magyars et Roumains devant l'histoire: (1900)
                    Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                    A.D. XENOPOL - Istoria rom?nilor din Dacia Traiana - volumul 1
                    Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                    A.D. XENOPOL - Istoria rom?nilor din Dacia Traiana - volumul 2 - Istoria medie, partea I - De la ?ntemeierea ??rilor rom?ne p?n? la moartea lui Petru Rare?
                    Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                    N. IORGA - Acte ?i fragmente cu privire la istoria rom?nilor I
                    Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                    N. IORGA - Acte ?i fragmente cu privire la istoria rom?nilor II
                    Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                    N. IORGA - Din faptele str?bunilor: povestiri ale cronicarilor
                    Для просмотра ссылки Зарегистрируйтесь
                      • 5 Страниц
                      • 1
                      • 2
                      • 3
                      • 4
                      • 5
                       Похожие Темы
                      ММолдавия, Валахия и Трансильвания
                      Молдавия, Валахия и Трансильвания
                      Автор R Ravelin
                      Обновление 30 октября 2022, 14:49
                      Воспользуйтесь одной из соц-сетей для входа
                      РегистрацияВход на форум 
                      Сообщество ИмпериалИсторические Форумы Форум Средневековья Средиземноморье Обратная Связь
                      Стиль:Language: 
                      «Империал» · Условия · Ответственность · Визитка · 28 мар 2024, 22:17 · Зеркала: Org, Site, Online · Эльдорадо казино · Gold казино · Счётчики